27.04.2007 г., 16:09

...........

1.1K 0 3
Живея и аз като всички
със свойте проблеми и тежкото бреме,
потъпкан от новото време.
Без да поглеждам напред,
привел примирено глава,
прегърбен от тежкият кръст, живея и аз като всички
и знам, че някога някъде ще потъна и аз в студената пръст.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тръмс Гърков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Последният стих трябва да се оправи... не е това края!
    Поздрави!!!
  • А какво ни пречи да вдигнем глава и да се усмихнем!
    Поздравявам те!
  • Ох, ами да, живота ни е колело...върви напред,а не назад и края му е предизвестен!
    Поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...