14 abr 2008, 21:28

* * * 

  Poesía
511 0 6

Копнея за всичките пъти, когато

сърцата ни бясно са били в едно,

за нежните вечери тънели в лято...

За малкото цвете израсло само,

 

 

което показа ми точно до пътя -

отиде до него и взе го за мен.

Усмихна се плахо и даде го нежно:

„Красива си!” - каза ми леко смутен.

 

 

Копнея за старата радост в тъгата,

с която живяхме щастливи сами.

За нашата песен отдавна непята,

забравена може би нейде дори...

© Ирен Попова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??