kopele (Ирен Попова)
100 512
14 апр. 2008 г., 21:28

* * * 

  Поэзия
473 0 6

Копнея за всичките пъти, когато

сърцата ни бясно са били в едно,

за нежните вечери тънели в лято...

За малкото цвете израсло само,

 

 

което показа ми точно до пътя -

отиде до него и взе го за мен.

Усмихна се плахо и даде го нежно:

„Красива си!” - каза ми леко смутен.

 

 

Копнея за старата радост в тъгата,

с която живяхме щастливи сами.

За нашата песен отдавна непята,

забравена може би нейде дори...

© Ирен Попова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??