Apr 14, 2008, 9:28 PM

* * * 

  Poetry
512 0 6

Копнея за всичките пъти, когато

сърцата ни бясно са били в едно,

за нежните вечери тънели в лято...

За малкото цвете израсло само,

 

 

което показа ми точно до пътя -

отиде до него и взе го за мен.

Усмихна се плахо и даде го нежно:

„Красива си!” - каза ми леко смутен.

 

 

Копнея за старата радост в тъгата,

с която живяхме щастливи сами.

За нашата песен отдавна непята,

забравена може би нейде дори...

© Ирен Попова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??