Копнея за всичките пъти, когато
сърцата ни бясно са били в едно,
за нежните вечери тънели в лято...
За малкото цвете израсло само,
което показа ми точно до пътя -
отиде до него и взе го за мен.
Усмихна се плахо и даде го нежно:
„Красива си!” - каза ми леко смутен.
Копнея за старата радост в тъгата,
с която живяхме щастливи сами.
За нашата песен отдавна непята,
забравена може би нейде дори...
© Ирен Попова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
