* * *
Копнея за всичките пъти, когато
сърцата ни бясно са били в едно,
за нежните вечери тънели в лято...
За малкото цвете израсло само,
което показа ми точно до пътя -
отиде до него и взе го за мен.
Усмихна се плахо и даде го нежно:
„Красива си!” - каза ми леко смутен.
Копнея за старата радост в тъгата,
с която живяхме щастливи сами.
За нашата песен отдавна непята,
забравена може би нейде дори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Попова Всички права запазени
