Копнея за всичките пъти, когато
сърцата ни бясно са били в едно,
за нежните вечери тънели в лято...
За малкото цвете израсло само,
което показа ми точно до пътя -
отиде до него и взе го за мен.
Усмихна се плахо и даде го нежно:
„Красива си!” - каза ми леко смутен.
Копнея за старата радост в тъгата,
с която живяхме щастливи сами.
За нашата песен отдавна непята,
забравена може би нейде дори...