25 jul 2009, 22:15

* * *

694 0 16

Сълзи се стичат,

думи извират,

към Бог - велик -

послание носят.

И бури,

и преспи навяват,

преспи, ураган,

но ето -

бурята утихва,

слънцето изгрява,

и се носи

чуден звън

на хиляди камбанки

по росни полянки.

Малки слънчица

греят,

и събрало ги е

мисъл - нежна,

в огромно любящо

слънце,

мило и нежно,

във върховен път,

живот велик,

надежда мила

и

огромно сърце,

наречено

Иисус!

 

1994 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сириус Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...