Сълзи се стичат,
думи извират,
към Бог - велик -
послание носят.
И бури,
и преспи навяват,
преспи, ураган,
но ето -
бурята утихва,
слънцето изгрява,
и се носи
чуден звън
на хиляди камбанки
по росни полянки.
Малки слънчица
греят,
и събрало ги е
мисъл - нежна,
в огромно любящо
слънце,
мило и нежно,
във върховен път,
живот велик,
надежда мила
и
огромно сърце,
наречено
Иисус!
1994 г.
© Сириус Надежда All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
