Jul 25, 2009, 10:15 PM

* * * 

  Poetry » Phylosophy
570 0 16

Сълзи се стичат,

думи извират,

към Бог - велик -

послание носят.

И бури,

и преспи навяват,

преспи, ураган,

но ето -

бурята утихва,

слънцето изгрява,

и се носи

чуден звън

на хиляди камбанки

по росни полянки.

Малки слънчица

греят,

и събрало ги е

мисъл - нежна,

в огромно любящо

слънце,

мило и нежно,

във върховен път,

живот велик,

надежда мила

и

огромно сърце,

наречено

Иисус!

 

1994 г.

© Сириус Надежда All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??