25.07.2009 г., 22:15 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
550 0 16

Сълзи се стичат,

думи извират,

към Бог - велик -

послание носят.

И бури,

и преспи навяват,

преспи, ураган,

но ето -

бурята утихва,

слънцето изгрява,

и се носи

чуден звън

на хиляди камбанки

по росни полянки.

Малки слънчица

греят,

и събрало ги е

мисъл - нежна,

в огромно любящо

слънце,

мило и нежно,

във върховен път,

живот велик,

надежда мила

и

огромно сърце,

наречено

Иисус!

 

1994 г.

© Сириус Надежда Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??