* * *
Сълзи се стичат,
думи извират,
към Бог - велик -
послание носят.
И бури,
и преспи навяват,
преспи, ураган,
но ето -
бурята утихва,
слънцето изгрява,
и се носи
чуден звън
на хиляди камбанки
по росни полянки.
Малки слънчица
греят,
и събрало ги е
мисъл - нежна,
в огромно любящо
слънце,
мило и нежно,
във върховен път,
живот велик,
надежда мила
и
огромно сърце,
наречено
Иисус!
1994 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сириус Надежда Всички права запазени
