25 июл. 2009 г., 22:15

* * *

695 0 16

Сълзи се стичат,

думи извират,

към Бог - велик -

послание носят.

И бури,

и преспи навяват,

преспи, ураган,

но ето -

бурята утихва,

слънцето изгрява,

и се носи

чуден звън

на хиляди камбанки

по росни полянки.

Малки слънчица

греят,

и събрало ги е

мисъл - нежна,

в огромно любящо

слънце,

мило и нежно,

във върховен път,

живот велик,

надежда мила

и

огромно сърце,

наречено

Иисус!

 

1994 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сириус Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...