17 feb 2009, 13:58
* * *
Нощта е тук, безукорно красива,
обгърнала света в тъмната си длан.
И ти си тук, а болката убива,
когато разумът на късчета е разпилян…
Ще тръгваш ли? - те питам. Ти мълчиш.
Вече няма какво да си кажем.
Можем само повече да нараним,
а няма смисъл от излишни рани…
В очите ти една сълза блести.
Върви, не бих понесла да я видя.
Раздялата… тя винаги боли…
ала извика ли сълзи… убива!
© Исабел Мартинес Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Боли...
Хареса ми, Исабел!
Докосва! -
Хубав стих , с много болка ! Поздрави !
-
Зависи, колко е трайността на тези сълзи... Много интересен начин да се пресъздаде болката от една раздяла.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Дано в скоро време има повече усмивки!