* * *
Нощта е тук, безукорно красива,
обгърнала света в тъмната си длан.
И ти си тук, а болката убива,
когато разумът на късчета е разпилян…
Ще тръгваш ли? - те питам. Ти мълчиш.
Вече няма какво да си кажем.
Можем само повече да нараним,
а няма смисъл от излишни рани…
В очите ти една сълза блести.
Върви, не бих понесла да я видя.
Раздялата… тя винаги боли…
ала извика ли сълзи… убива!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Исабел Мартинес Todos los derechos reservados
