Feb 17, 2009, 1:58 PM
* * *
Нощта е тук, безукорно красива,
обгърнала света в тъмната си длан.
И ти си тук, а болката убива,
когато разумът на късчета е разпилян…
Ще тръгваш ли? - те питам. Ти мълчиш.
Вече няма какво да си кажем.
Можем само повече да нараним,
а няма смисъл от излишни рани…
В очите ти една сълза блести.
Върви, не бих понесла да я видя.
Раздялата… тя винаги боли…
ала извика ли сълзи… убива!
© Исабел Мартинес All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Боли...
Хареса ми, Исабел!
Докосва! -
Хубав стих , с много болка ! Поздрави !
-
Зависи, колко е трайността на тези сълзи... Много интересен начин да се пресъздаде болката от една раздяла.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Дано в скоро време има повече усмивки!