Нощта е тук, безукорно красива,
обгърнала света в тъмната си длан.
И ти си тук, а болката убива,
когато разумът на късчета е разпилян…
Ще тръгваш ли? - те питам. Ти мълчиш.
Вече няма какво да си кажем.
Можем само повече да нараним,
а няма смисъл от излишни рани…
В очите ти една сълза блести.
Върви, не бих понесла да я видя.
Раздялата… тя винаги боли…
ала извика ли сълзи… убива!
© Исабел Мартинес All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
