* * *
Нощта е тук, безукорно красива,
обгърнала света в тъмната си длан.
И ти си тук, а болката убива,
когато разумът на късчета е разпилян…
Ще тръгваш ли? - те питам. Ти мълчиш.
Вече няма какво да си кажем.
Можем само повече да нараним,
а няма смисъл от излишни рани…
В очите ти една сълза блести.
Върви, не бих понесла да я видя.
Раздялата… тя винаги боли…
ала извика ли сълзи… убива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Исабел Мартинес Все права защищены
