17 февр. 2009 г., 13:58
* * *
Нощта е тук, безукорно красива,
обгърнала света в тъмната си длан.
И ти си тук, а болката убива,
когато разумът на късчета е разпилян…
Ще тръгваш ли? - те питам. Ти мълчиш.
Вече няма какво да си кажем.
Можем само повече да нараним,
а няма смисъл от излишни рани…
В очите ти една сълза блести.
Върви, не бих понесла да я видя.
Раздялата… тя винаги боли…
ала извика ли сълзи… убива!
© Исабел Мартинес Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Боли...
Хареса ми, Исабел!
Докосва! -
Хубав стих , с много болка ! Поздрави !
-
Зависи, колко е трайността на тези сълзи... Много интересен начин да се пресъздаде болката от една раздяла.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Дано в скоро време има повече усмивки!