17.02.2009 г., 13:58 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
671 0 4
Нощта е тук, безукорно красива,
обгърнала света в тъмната си длан.
И ти си тук, а болката убива,
когато разумът на късчета е разпилян…
Ще тръгваш ли? - те питам. Ти мълчиш.
Вече няма какво да си кажем.
Можем само повече да нараним,
а няма смисъл от излишни рани…
В очите ти една сълза блести.
Върви, не бих понесла да я видя.
Раздялата… тя винаги боли…
ала извика ли сълзи… убива!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исабел Мартинес Всички права запазени

Предложения
: ??:??