25 sept 2009, 23:46

* * *

  Poesía » Otra
745 0 6

 

 

 

                                                                   Там, вътре в нас,

                                                                   онези неща -

                                                                   скрито усмихнати,

                                                                   пазят простора за

                                                                   вяра,

                                                                   надежда, любов.

                                                                   Огромната дупка в гърдите

                                                                   прозира

                                                                   кръста, обречен на

                                                                   вярност.

                                                                   Изгонени, разпилени по пътя,

                                                                   световете сбират разпятия.

                                                                   Прелели,

                                                                   реките прииждат в несвяст. 

                                                                    

                                                                  

                                                                              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Ганев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...