25.09.2009 г., 23:46

* * *

746 0 6

 

 

 

                                                                   Там, вътре в нас,

                                                                   онези неща -

                                                                   скрито усмихнати,

                                                                   пазят простора за

                                                                   вяра,

                                                                   надежда, любов.

                                                                   Огромната дупка в гърдите

                                                                   прозира

                                                                   кръста, обречен на

                                                                   вярност.

                                                                   Изгонени, разпилени по пътя,

                                                                   световете сбират разпятия.

                                                                   Прелели,

                                                                   реките прииждат в несвяст. 

                                                                    

                                                                  

                                                                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...