25 сент. 2009 г., 23:46

* * *

747 0 6

 

 

 

                                                                   Там, вътре в нас,

                                                                   онези неща -

                                                                   скрито усмихнати,

                                                                   пазят простора за

                                                                   вяра,

                                                                   надежда, любов.

                                                                   Огромната дупка в гърдите

                                                                   прозира

                                                                   кръста, обречен на

                                                                   вярност.

                                                                   Изгонени, разпилени по пътя,

                                                                   световете сбират разпятия.

                                                                   Прелели,

                                                                   реките прииждат в несвяст. 

                                                                    

                                                                  

                                                                              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Ганев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...