Винаги съм знаела,
че ще те имам отново.
Чаках само времето да попие болката
и да посрещне утрото.
Винаги съм знаела,
че очите ти пак ще ме галят.
Лицето ми поглъща
оная кадифена топлина,
която могат да дават
само твоите очи.
Винаги съм знаела,
че ще чувам отново нежните думи.
Дори в онези дни,
когато гласът ти се губеше в бурята,
а аз отчайващо се мъчех да спра вятъра.
Винаги съм знаела,
че ще се обичаме отново.
Винаги!
© Пенка Станева Todos los derechos reservados