8.04.2009 г., 13:33

* * *

723 0 0

Винаги съм знаела,

че ще те имам отново.

Чаках само времето да попие болката

и да посрещне утрото.

Винаги съм знаела,

че очите ти пак ще ме галят.

Лицето ми поглъща

оная кадифена топлина,

която могат да дават

само твоите очи.

Винаги съм знаела,

че ще чувам отново нежните думи.

Дори в онези дни,

когато гласът ти се губеше в бурята,

а аз отчайващо се мъчех да спра вятъра.

Винаги съм знаела,

че ще се обичаме отново.

Винаги!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Станева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...