Apr 8, 2009, 1:33 PM

* * *

  Poetry » Love
724 0 0

Винаги съм знаела,

че ще те имам отново.

Чаках само времето да попие болката

и да посрещне утрото.

Винаги съм знаела,

че очите ти пак ще ме галят.

Лицето ми поглъща

оная кадифена топлина,

която могат да дават

само твоите очи.

Винаги съм знаела,

че ще чувам отново нежните думи.

Дори в онези дни,

когато гласът ти се губеше в бурята,

а аз отчайващо се мъчех да спра вятъра.

Винаги съм знаела,

че ще се обичаме отново.

Винаги!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Станева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...