8 апр. 2009 г., 13:33

* * *

722 0 0

Винаги съм знаела,

че ще те имам отново.

Чаках само времето да попие болката

и да посрещне утрото.

Винаги съм знаела,

че очите ти пак ще ме галят.

Лицето ми поглъща

оная кадифена топлина,

която могат да дават

само твоите очи.

Винаги съм знаела,

че ще чувам отново нежните думи.

Дори в онези дни,

когато гласът ти се губеше в бурята,

а аз отчайващо се мъчех да спра вятъра.

Винаги съм знаела,

че ще се обичаме отново.

Винаги!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Станева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...