Ох, какво ли да я правим?
Мъничко хапни поне!
Цеца ядене забравя,
но да се огледа – не.
Все пред пусто огледало –
кълчи, фръцка се – цял ден.
Че да става ù се щяло
миска, хем и манекен!
Фигура да има слаба,
знае – трябва за целта.
Манджа? Не! Махнете хляба!
На диета все е тя...
И е слаба, даже твърде.
Като вейчица е Цеца.
Но защо тогаз се сърди,
че ù викат – Скакалеца?
© Борко Бърборко Todos los derechos reservados