Цеца-Скакалеца

16.05.2010 г., 19:30 ч.

Поезия » За деца

743 0 5

Ох, какво ли да я правим?

Мъничко хапни поне!

Цеца ядене забравя,

но да се огледа – не.

Все пред пусто огледало –

кълчи, фръцка се – цял ден.

Че да става ù се щяло

миска, хем и манекен!

Фигура да има слаба,

знае – трябва за целта.

Манджа? Не! Махнете хляба!

На диета все е тя...

И е слаба, даже твърде.

Като вейчица е Цеца.

Но защо тогаз се сърди,

че ù викат – Скакалеца?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.