16.05.2010 г., 19:30

Цеца-Скакалеца

1K 0 5

Ох, какво ли да я правим?

Мъничко хапни поне!

Цеца ядене забравя,

но да се огледа – не.

 

Все пред пусто огледало –

кълчи, фръцка се – цял ден.

Че да става ù се щяло

миска, хем и манекен!

 

Фигура да има слаба,

знае – трябва за целта.

Манджа? Не! Махнете хляба!

На диета все е тя...

 

И е слаба, даже твърде.

Като вейчица е Цеца.

Но защо тогаз се сърди,

че ù викат – Скакалеца?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борко Бърборко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...