Ох, какво ли да я правим?
Мъничко хапни поне!
Цеца ядене забравя,
но да се огледа – не.
Все пред пусто огледало –
кълчи, фръцка се – цял ден.
Че да става ù се щяло
миска, хем и манекен!
Фигура да има слаба,
знае – трябва за целта.
Манджа? Не! Махнете хляба!
На диета все е тя...
И е слаба, даже твърде.
Като вейчица е Цеца.
Но защо тогаз се сърди,
че ù викат – Скакалеца?
© Борко Бърборко All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
