valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
7 ago 2008, 7:33

Целота

  Poesía » Otra
709 0 14
Немее телефонът - сякаш струна,
лишена от красив китарен звън...
Слухът е празен, всъщност нецелунат,
удавен от кошмари в страшен сън.

Слънцето забива остриета
и изтезава с огъня плътта.
Часовникът е спрял в небитието,
стрелките му ръждясват от тъга...

Вечер и небето звездоплаче...
Вятърът не смее да шепти...
Самотата като гарван грачи
и скърца в уморените врати...

Висок е за надеждата балконът...
Мечтата уморено е заспала...
Тялото се гърчи в адски огън.
Земята, всъщност, още ли е цяла?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0