valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
7.08.2008 г., 7:33 ч.

Целота 

  Поезия » Друга
541 0 14
Немее телефонът - сякаш струна,
лишена от красив китарен звън...
Слухът е празен, всъщност нецелунат,
удавен от кошмари в страшен сън.

Слънцето забива остриета
и изтезава с огъня плътта.
Часовникът е спрял в небитието,
стрелките му ръждясват от тъга...

Вечер и небето звездоплаче...
Вятърът не смее да шепти...
Самотата като гарван грачи
и скърца в уморените врати...

Висок е за надеждата балконът...
Мечтата уморено е заспала...
Тялото се гърчи в адски огън.
Земята, всъщност, още ли е цяла?...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??