Aug 7, 2008, 7:33 AM

Целота

  Poetry » Other
702 0 14
Немее телефонът - сякаш струна,
лишена от красив китарен звън...
Слухът е празен, всъщност нецелунат,
удавен от кошмари в страшен сън.

Слънцето забива остриета
и изтезава с огъня плътта.
Часовникът е спрял в небитието,
стрелките му ръждясват от тъга...

Вечер и небето звездоплаче...
Вятърът не смее да шепти...
Самотата като гарван грачи
и скърца в уморените врати...

Висок е за надеждата балконът...
Мечтата уморено е заспала...
Тялото се гърчи в адски огън.
Земята, всъщност, още ли е цяла?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...