7 авг. 2008 г., 07:33

Целота 

  Поэзия » Другая
585 0 14
Немее телефонът - сякаш струна,
лишена от красив китарен звън...
Слухът е празен, всъщност нецелунат,
удавен от кошмари в страшен сън.
Слънцето забива остриета
и изтезава с огъня плътта.
Часовникът е спрял в небитието,
стрелките му ръждясват от тъга...
Вечер и небето звездоплаче...
Вятърът не смее да шепти...
Самотата като гарван грачи
и скърца в уморените врати... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??