16 jul 2024, 8:40  

Цената

  Poesía
650 2 6

 

Един добре възпитан мъж
си поигра със двама сина,
доказали му неведнъж
любов, година след година.

 

На хълма чакаха сами,
а слънцето немилостиво
замяташе лъчи – ками,
подклаждаше света с огниво.

 

А майка им се намълча
за цял живот навръх скалите,
молитвите ѝ увенча
с успех Всевишният, но скрита

 

поука сполетя мъжа,
от свойта участ недоволен.
Заспива с плачеща душа,
жадува да разгъне корен.

 

Греши човек, доде е млад,
а беловлас – цената плаща.
Несбъднал прираст, на закат
самотен борът се поклаща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...