Цената
Един добре възпитан мъж
си поигра със двама сина,
доказали му неведнъж
любов, година след година.
На хълма чакаха сами,
а слънцето немилостиво
замяташе лъчи – ками,
подклаждаше света с огниво.
А майка им се намълча
за цял живот навръх скалите,
молитвите ѝ увенча
с успех Всевишният, но скрита
поука сполетя мъжа,
от свойта участ недоволен.
Заспива с плачеща душа,
жадува да разгъне корен.
Греши човек, доде е млад,
а беловлас – цената плаща.
Несбъднал прираст, на закат
самотен борът се поклаща.
© Светличка All rights reserved.
