svetlitschka (СК)
552 4805
16 июл. 2024 г., 08:40  

Цената 

  Поэзия
206 2 6

 

Един добре възпитан мъж
си поигра със двама сина,
доказали му неведнъж
любов, година след година.

 

На хълма чакаха сами,
а слънцето немилостиво
замяташе лъчи – ками,
подклаждаше света с огниво.

 

А майка им се намълча
за цял живот навръх скалите,
молитвите ѝ увенча
с успех Всевишният, но скрита

 

поука сполетя мъжа,
от свойта участ недоволен.
Заспива с плачеща душа,
жадува да разгъне корен.

 

Греши човек, доде е млад,
а беловлас – цената плаща.
Несбъднал прираст, на закат
самотен борът се поклаща.

© СК Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, че извади този цитат, Красе, обмислих една промяна в него.
  • дамм, не можеш ли да платиш цената не е добре...
    "На хълма чакаха сами,
    а слънцето немилостиво
    замяташе лъчи – ками,
    и пръскаше света с огниво."- звучи и като просветление
  • Благодаря за появата ти, Лина-Светлана.
  • "Греши човек, доде е млад,
    а беловлас – цената плаща."
    Така е
  • Да, темата е много дълга и често горчива, Стойчо. Благодаря ти , че съпреживя.
  • Човекът е роден за от двама
    родители.Но всеки един от тях
    помни лятото на детски смях!
    Съдбата понякога е тиха драма...
Предложения
: ??:??