***

27 nov 2016, 14:35

Poesía » De amor

271 1 2

Отиваш си, отиваш си, отиваш –

сърцето птица е ранена...

„Където и да си, бъди щастлива!” –

прошепват устни сякаш залепени.

Не мога да загърбя с лекота

годините, в които с теб, до тебе бях,

да погреба и зими, и лета,

и пролети със звънкия ти смях,

и есени, в които дъждове

врати залостват с удар барабанен,

за да сведем… до миг

безкрайни часове

със мисълта тук вечно да останем...

Живодар Душков

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

nadia.nanito (Надежда Тошкова)

2016-11-28T18:17:44+02:00

Харесах тази мисъл за вечност.
djudjii (Жанет Велкова)

2016-11-28T10:09:27+02:00

Тъжно, но хубаво!