***
Отиваш си, отиваш си, отиваш –
сърцето птица е ранена...
„Където и да си, бъди щастлива!” –
прошепват устни сякаш залепени.
Не мога да загърбя с лекота
годините, в които с теб, до тебе бях,
да погреба и зими, и лета,
и пролети със звънкия ти смях,
и есени, в които дъждове
врати залостват с удар барабанен,
за да сведем… до миг
безкрайни часове
със мисълта тук вечно да останем...
Живодар Душков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живодар Душков Всички права запазени
