***

Nov 27, 2016, 2:35 PM

Poetry » Love

270 1 2

Отиваш си, отиваш си, отиваш –

сърцето птица е ранена...

„Където и да си, бъди щастлива!” –

прошепват устни сякаш залепени.

Не мога да загърбя с лекота

годините, в които с теб, до тебе бях,

да погреба и зими, и лета,

и пролети със звънкия ти смях,

и есени, в които дъждове

врати залостват с удар барабанен,

за да сведем… до миг

безкрайни часове

със мисълта тук вечно да останем...

Живодар Душков

Please sign in with your account so you can comment and vote.

nadia.nanito (Надежда Тошкова)

2016-11-28T18:17:44+02:00

Харесах тази мисъл за вечност.
djudjii (Жанет Велкова)

2016-11-28T10:09:27+02:00

Тъжно, но хубаво!