Nov 27, 2016, 2:35 PM

***

  Poetry » Love
468 1 2

 

 

Отиваш си, отиваш си, отиваш –

сърцето птица е ранена...

„Където и да си, бъди щастлива!” –

прошепват устни сякаш залепени.

 

Не мога да загърбя с лекота

годините, в които с теб, до тебе бях,

да погреба и зими, и лета,

и пролети със звънкия ти смях,

и есени, в които дъждове

врати залостват с удар барабанен,

за да сведем… до миг

безкрайни часове

със мисълта тук вечно да останем...

 

Живодар Душков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живодар Душков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...