9 oct 2024, 11:47  

Чайка-вълна

  Poesía » Otra
527 0 0

                                                                                                                                                                                                                                                                  

Вятърът вдига вълни.                                                                

     Вълните носят риби.                                                  

        Рибите са захапали кукички.                                  

           Кукички, хвърлени от рибари.                    

             Рибарите дойдоха с лодките.                                              

               Лодките ги изпрати брегът.                            

               Рибарите тръгнаха с лодките.

              Хвърлиха кукички във водата.                                             

            Рибите захапаха кукичките,

         Вълните носят риби.                                                                                                  

      Вятърът вдига вълни.

    Кой те пусна, ветре? Мълчи.

 

                                            

 


 

  Стихотворението участва в конкурса „Морето“2024 на Сдружение „Лумен“ и не получи награда. Видът, в който бе изпратено фигурното стихотворение, е на профилната ми снимка.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Очите ѝ с цвят на сезони 🇧🇬

Пищно и щедро се случи лятото онази година в Черноморец. Розите и миртата в попската градина ухаеха нетърпимо, кипарисите зеленееха, спретнатите улички и дворовете на къщите бяха отрупани с цветя и плодни дървета и въпреки че валежите бяха по-нарядко от обикновено, всичко цъфтеше и избуяваше, сякаш ...
518

Песента на Сосана 🇧🇬

Мачти разнежени
свеж вятър гони.
Взори – премрежени,
с цвят на сезони.
Бисер в косите ѝ – ...
569 3

Мълва 🇧🇬

Слънце над плажа,
бели вълни.
В трепет миражен –
кей отстрани.
Сякаш безкраен ...
429

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...