9 окт. 2024 г., 11:47  

Чайка-вълна

534 0 0

                                                                                                                                                                                                                                                                  

Вятърът вдига вълни.                                                                

     Вълните носят риби.                                                  

        Рибите са захапали кукички.                                  

           Кукички, хвърлени от рибари.                    

             Рибарите дойдоха с лодките.                                              

               Лодките ги изпрати брегът.                            

               Рибарите тръгнаха с лодките.

              Хвърлиха кукички във водата.                                             

            Рибите захапаха кукичките,

         Вълните носят риби.                                                                                                  

      Вятърът вдига вълни.

    Кой те пусна, ветре? Мълчи.

 

                                            

 


 

  Стихотворението участва в конкурса „Морето“2024 на Сдружение „Лумен“ и не получи награда. Видът, в който бе изпратено фигурното стихотворение, е на профилната ми снимка.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Очите ѝ с цвят на сезони 🇧🇬

Пищно и щедро се случи лятото онази година в Черноморец. Розите и миртата в попската градина ухаеха нетърпимо, кипарисите зеленееха, спретнатите улички и дворовете на къщите бяха отрупани с цветя и плодни дървета и въпреки че валежите бяха по-нарядко от обикновено, всичко цъфтеше и избуяваше, сякаш ...
518

Песента на Сосана 🇧🇬

Мачти разнежени
свеж вятър гони.
Взори – премрежени,
с цвят на сезони.
Бисер в косите ѝ – ...
576 3

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...