9 окт. 2024 г., 11:47  

Чайка-вълна

533 0 0

                                                                                                                                                                                                                                                                  

Вятърът вдига вълни.                                                                

     Вълните носят риби.                                                  

        Рибите са захапали кукички.                                  

           Кукички, хвърлени от рибари.                    

             Рибарите дойдоха с лодките.                                              

               Лодките ги изпрати брегът.                            

               Рибарите тръгнаха с лодките.

              Хвърлиха кукички във водата.                                             

            Рибите захапаха кукичките,

         Вълните носят риби.                                                                                                  

      Вятърът вдига вълни.

    Кой те пусна, ветре? Мълчи.

 

                                            

 


 

  Стихотворението участва в конкурса „Морето“2024 на Сдружение „Лумен“ и не получи награда. Видът, в който бе изпратено фигурното стихотворение, е на профилната ми снимка.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Очите ѝ с цвят на сезони 🇧🇬

Пищно и щедро се случи лятото онази година в Черноморец. Розите и миртата в попската градина ухаеха нетърпимо, кипарисите зеленееха, спретнатите улички и дворовете на къщите бяха отрупани с цветя и плодни дървета и въпреки че валежите бяха по-нарядко от обикновено, всичко цъфтеше и избуяваше, сякаш ...
518

Песента на Сосана 🇧🇬

Мачти разнежени
свеж вятър гони.
Взори – премрежени,
с цвят на сезони.
Бисер в косите ѝ – ...
575 3

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...