Oct 9, 2024, 11:47 AM  

Чайка-вълна

  Poetry » Other
526 0 0

                                                                                                                                                                                                                                                                  

Вятърът вдига вълни.                                                                

     Вълните носят риби.                                                  

        Рибите са захапали кукички.                                  

           Кукички, хвърлени от рибари.                    

             Рибарите дойдоха с лодките.                                              

               Лодките ги изпрати брегът.                            

               Рибарите тръгнаха с лодките.

              Хвърлиха кукички във водата.                                             

            Рибите захапаха кукичките,

         Вълните носят риби.                                                                                                  

      Вятърът вдига вълни.

    Кой те пусна, ветре? Мълчи.

 

                                            

 


 

  Стихотворението участва в конкурса „Морето“2024 на Сдружение „Лумен“ и не получи награда. Видът, в който бе изпратено фигурното стихотворение, е на профилната ми снимка.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Очите ѝ с цвят на сезони 🇧🇬

Пищно и щедро се случи лятото онази година в Черноморец. Розите и миртата в попската градина ухаеха нетърпимо, кипарисите зеленееха, спретнатите улички и дворовете на къщите бяха отрупани с цветя и плодни дървета и въпреки че валежите бяха по-нарядко от обикновено, всичко цъфтеше и избуяваше, сякаш ...
518

Песента на Сосана 🇧🇬

Мачти разнежени
свеж вятър гони.
Взори – премрежени,
с цвят на сезони.
Бисер в косите ѝ – ...
569 3

Мълва 🇧🇬

Слънце над плажа,
бели вълни.
В трепет миражен –
кей отстрани.
Сякаш безкраен ...
426

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...