Мълва

Слънце над плажа,

бели вълни.

В трепет миражен –

кей отстрани.

Сякаш безкраен

ден с ярък лик –                  

дързък, нехаен,

откраднат миг.

Облак внезапен,

вятър и дъжд.

Под свода капещ –

поглед на мъж.

Шум, суматоха,

прибой стоуст…                        

В утихващ грохот –

кей тъжен, пуст.

  Второто стихотворение, което участва в конкурса на Сдружение „Лумен“ – „Морето“ 2024 и не получи награда.