Ако ме видиш друга, а не с коса, пристегната в опашка и да не те посрещна със "Здравей" и да не ти кажа, че ми липсваше,
Ако се върнеш променен - и вече не се замисляш над света, и ако не пишеш вече телеграфно сухарски фрази
Ще те позная ли - ако не видя обичаните погледи, смеха ти, мълчанието ти Ще ме познаеш ли - ако бъда друга? Усмихваш се - и аз...
Защото само аз така, с този жест, пристягам косата си в опашка - обичаш този жест, а ти си знаеш, че стила ти телеграфен обичам, въпреки че ме влудява...
И как ще се познаем - и ще се разминем, Ще търся в друг твоя влудяващ стил на писане а ти - същия нехаен жест на пристягане на косата като моя Усмихвам се - усмихваш се и ти...
Очакваш да те посрещна със "Здравей" А аз си зная твойто кратко, делово писмо Ще си говорим пак за Хътчинс И ще пием силен черен чай...
Именно...Обичането на характерни черти и жестове в обичните ни хора ми напомня на една приказка, която съм гледала по телевизията, когато бях малка - как принцесата изчезва и принцът тръгва да я търси, оказва се, че принцесата е в плен на змей ли беше, какво, и съответния отрицателен персонаж иска принцът да изпълни три неща, за да му върне принцесата. Третото, и най-трудното беше да познае от десет съвсем еднакви принцеси с визията на неговата, той да познае истинската...Този момент винаги ме е плашил и изпълвал с почуда как я е разпознал сред клонингите!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.