Jul 4, 2007, 4:23 PM

Чайна церемония

Poetry

700 0 6

Ако ме видиш друга, а не
с коса, пристегната в опашка
и да не те посрещна със "Здравей"
и да не ти кажа, че ми липсваше,

Ако се върнеш променен -
и вече не се замисляш над света,
и ако не пишеш вече телеграфно
сухарски фрази

Ще те позная ли - ако не видя обичаните
погледи, смеха ти, мълчанието ти
Ще ме познаеш ли - ако бъда друга?
Усмихваш се - и аз...

Защото само аз така, с този жест, пристягам
косата си в опашка - обичаш този жест,
а ти си знаеш, че стила ти телеграфен
обичам, въпреки че ме влудява...

И как ще се познаем - и ще се разминем,
Ще търся в друг твоя влудяващ стил на писане
а ти - същия нехаен жест на пристягане на косата като моя
Усмихвам се - усмихваш се и ти...

Очакваш да те посрещна със "Здравей"
А аз си зная твойто кратко, делово писмо
Ще си говорим пак за Хътчинс
И ще пием силен черен чай...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

Домашните пантофи на любовта.

2007-07-07T19:05:09+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Хареса ми стихът ти Нели,замисли ме!
Знаеш ли,че хората се привличат с позитивните черти,но остават,зарди малките им дефекти!
Привет от мен!

2007-07-04T19:09:54+03:00
aranhuez (Нели)

Да така е! Хората със сродни души се намират един друг

2007-07-04T17:09:46+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Помня я тази приказка , той просто я почувства. Клонингите са опасно нещо, не обичам еднаквите. Но винаги ще почувстваш своите, така сме устроени.

2007-07-04T16:51:35+03:00
aranhuez (Нели)

Именно...Обичането на характерни черти и жестове в обичните ни хора ми напомня на една приказка, която съм гледала по телевизията, когато бях малка - как принцесата изчезва и принцът тръгва да я търси, оказва се, че принцесата е в плен на змей ли беше, какво, и съответния отрицателен персонаж иска принцът да изпълни три неща, за да му върне принцесата. Третото, и най-трудното беше да познае от десет съвсем еднакви принцеси с визията на неговата, той да познае истинската...Този момент винаги ме е плашил и изпълвал с почуда как я е разпознал сред клонингите!

2007-07-04T16:42:04+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0