4.07.2007 г., 16:23

Чайна церемония

701 0 6
Ако ме видиш друга, а не
с коса, пристегната в опашка
и да не те посрещна със "Здравей"
и да не ти кажа, че ми липсваше,

Ако се върнеш променен -
и вече не се замисляш над света,
и ако не пишеш вече телеграфно
сухарски фрази

Ще те позная ли - ако не видя обичаните
погледи, смеха ти, мълчанието ти
Ще ме познаеш ли - ако бъда друга?
Усмихваш се - и аз...

Защото само аз така, с този жест, пристягам
косата си в опашка - обичаш този жест,
а ти си знаеш, че стила ти телеграфен
обичам, въпреки че ме влудява...

И как ще се познаем - и ще се разминем,
Ще търся в друг твоя влудяващ стил на писане
а ти - същия нехаен жест на пристягане на косата като моя
Усмихвам се - усмихваш се и ти...

Очакваш да те посрещна със "Здравей"
А аз си зная твойто кратко, делово писмо
Ще си говорим пак за Хътчинс
И ще пием силен черен чай...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Домашните пантофи на любовта.
  • Хареса ми стихът ти Нели,замисли ме!
    Знаеш ли,че хората се привличат с позитивните черти,но остават,зарди малките им дефекти!
    Привет от мен!
  • Да така е! Хората със сродни души се намират един друг
  • Помня я тази приказка , той просто я почувства. Клонингите са опасно нещо, не обичам еднаквите. Но винаги ще почувстваш своите, така сме устроени.
  • Именно...Обичането на характерни черти и жестове в обичните ни хора ми напомня на една приказка, която съм гледала по телевизията, когато бях малка - как принцесата изчезва и принцът тръгва да я търси, оказва се, че принцесата е в плен на змей ли беше, какво, и съответния отрицателен персонаж иска принцът да изпълни три неща, за да му върне принцесата. Третото, и най-трудното беше да познае от десет съвсем еднакви принцеси с визията на неговата, той да познае истинската...Този момент винаги ме е плашил и изпълвал с почуда как я е разпознал сред клонингите!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....