4 июл. 2007 г., 16:23

Чайна церемония

703 0 6
Ако ме видиш друга, а не
с коса, пристегната в опашка
и да не те посрещна със "Здравей"
и да не ти кажа, че ми липсваше,

Ако се върнеш променен -
и вече не се замисляш над света,
и ако не пишеш вече телеграфно
сухарски фрази

Ще те позная ли - ако не видя обичаните
погледи, смеха ти, мълчанието ти
Ще ме познаеш ли - ако бъда друга?
Усмихваш се - и аз...

Защото само аз така, с този жест, пристягам
косата си в опашка - обичаш този жест,
а ти си знаеш, че стила ти телеграфен
обичам, въпреки че ме влудява...

И как ще се познаем - и ще се разминем,
Ще търся в друг твоя влудяващ стил на писане
а ти - същия нехаен жест на пристягане на косата като моя
Усмихвам се - усмихваш се и ти...

Очакваш да те посрещна със "Здравей"
А аз си зная твойто кратко, делово писмо
Ще си говорим пак за Хътчинс
И ще пием силен черен чай...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Домашните пантофи на любовта.
  • Хареса ми стихът ти Нели,замисли ме!
    Знаеш ли,че хората се привличат с позитивните черти,но остават,зарди малките им дефекти!
    Привет от мен!
  • Да така е! Хората със сродни души се намират един друг
  • Помня я тази приказка , той просто я почувства. Клонингите са опасно нещо, не обичам еднаквите. Но винаги ще почувстваш своите, така сме устроени.
  • Именно...Обичането на характерни черти и жестове в обичните ни хора ми напомня на една приказка, която съм гледала по телевизията, когато бях малка - как принцесата изчезва и принцът тръгва да я търси, оказва се, че принцесата е в плен на змей ли беше, какво, и съответния отрицателен персонаж иска принцът да изпълни три неща, за да му върне принцесата. Третото, и най-трудното беше да познае от десет съвсем еднакви принцеси с визията на неговата, той да познае истинската...Този момент винаги ме е плашил и изпълвал с почуда как я е разпознал сред клонингите!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...