koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
9 jul 2013, 13:26

Чака ме божествен кът 

  Poesía
417 0 4

На покрива на мойта къща

дълбок снежец е навалял.

И бяла старост ме прегръща

по пътя вече побелял.

 

В основата на тази къща

животът дните е налял.

И всеки спомен се превръща

на цвят с отенък посивял.

 

Че бъдещето е мъгляво,

а миналото е назад.

И ту надясно, ту наляво

животът бута ме отзад.

 

На зиг и заг се движа вече

по този трънен, прашен път.

Но знам, че някъде - далече,

ме чака най-божествен кът.

 

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??