9 jul 2013, 13:26

Чака ме божествен кът 

  Poesía
5.0 / 2
464 0 4
На покрива на мойта къща
дълбок снежец е навалял.
И бяла старост ме прегръща
по пътя вече побелял.
В основата на тази къща
животът дните е налял.
И всеки спомен се превръща
на цвят с отенък посивял.
Че бъдещето е мъгляво,
а миналото е назад.
И ту надясно, ту наляво
животът бута ме отзад. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas