Чака ме божествен кът

Jul 9, 2013, 1:26 PM

Poetry

463 0 4

На покрива на мойта къща
дълбок снежец е навалял.
И бяла старост ме прегръща
по пътя вече побелял.
В основата на тази къща
животът дните е налял.
И всеки спомен се превръща
на цвят с отенък посивял.
Че бъдещето е мъгляво,
а миналото е назад.
И ту надясно, ту наляво
животът бута ме отзад. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Чака ме божествен кът

Want to read more?

Random works