Чака ме божествен кът
На покрива на мойта къща
дълбок снежец е навалял.
И бяла старост ме прегръща
по пътя вече побелял.
В основата на тази къща
животът дните е налял.
И всеки спомен се превръща
на цвят с отенък посивял.
Че бъдещето е мъгляво,
а миналото е назад.
И ту надясно, ту наляво
животът бута ме отзад.
На зиг и заг се движа вече
по този трънен, прашен път.
Но знам, че някъде - далече,
ме чака най-божествен кът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
