Чакаща своето море
551
0
0
Дъждът отмива тъгата,
отмива и самотата.
Вятърът поглъща студа,
донася само болка.
Есента покрива любовта
с нежни, болезнени крила.
Стоя там на своя бряг,
чакаща своето море
да ми донесе капчица
от теб.
Дъждът вече спира.
Вятърът замлъква.
Есента покрила е
вече любовта ми.
Аз още чакам
своето море
на самотния си бряг.
Да ми донесе капчица
от теб.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Ангелова Todos los derechos reservados
