Чакаща своето море

14 oct 2008, 21:09

Poesía

451 0 0

Дъждът отмива тъгата,
отмива и самотата.
Вятърът поглъща студа,
донася само болка.
Есента покрива любовта
с нежни, болезнени крила.
Стоя там на своя бряг,
чакаща своето море
да ми донесе капчица
от теб.
Дъждът вече спира.
Вятърът замлъква. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Чакаща своето море

Искате да прочетете повече?

Propuestas