Бубчето (Александра Ангелова)
228

Oct 14, 2008, 9:09 PM

Чакаща своето море

Poetry

550 0 0

Дъждът отмива тъгата,

отмива и самотата.

Вятърът поглъща студа,

донася само болка.

Есента покрива любовта

с нежни, болезнени крила.

Стоя там на своя бряг,

чакаща своето море

да ми донесе капчица

от теб.

Дъждът вече спира.

Вятърът замлъква.

Есента покрила е

вече любовта ми.

Аз още чакам

своето море

на самотния си бряг.

Да ми донесе капчица

от теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0