Oct 14, 2008, 9:09 PM

Чакаща своето море 

  Poetry
383 0 0

Дъждът отмива тъгата,

отмива и самотата.

Вятърът поглъща студа,

донася само болка.

Есента покрива любовта

с нежни, болезнени крила.

Стоя там на своя бряг,

чакаща своето море

да ми донесе капчица

от теб.

Дъждът вече спира.

Вятърът замлъква.

Есента покрила е

вече любовта ми.

Аз още чакам

своето море

на самотния си бряг.

Да ми донесе капчица

от теб.

© Александра Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??