Чакаща своето море
554
0
0
Дъждът отмива тъгата,
отмива и самотата.
Вятърът поглъща студа,
донася само болка.
Есента покрива любовта
с нежни, болезнени крила.
Стоя там на своя бряг,
чакаща своето море
да ми донесе капчица
от теб.
Дъждът вече спира.
Вятърът замлъква.
Есента покрила е
вече любовта ми.
Аз още чакам
своето море
на самотния си бряг.
Да ми донесе капчица
от теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Ангелова Все права защищены
