3 sept 2023, 11:51  

Чалга панаир

  Poesía
583 6 15

Поведе некадърникът хорото.

Отдавна да е пръв му бе мерак.

Без ритъм го удари през просото.

И с грешни стъпки той развя байряк!

 

Безумно взе да рита със крачета!

Ухилен, с тъпо вдигнато челò.

До него в миг се пръкнаха момета,

незнаещи дори едно хоро.

 

И бързо на хорото стана страшно!

Тълпата изведнъж обезумя!

Наместо ръченица - в чалга каша

извиха се десетките тела!

 

Пък селяните в селото - търпяха

и гледаха замислени, сеир.

Така и сред тълпата не посмяха 

да секнат този чалга панаир!

 

 

Юри

Йовев

Септември

2023 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е Юри ! И на всичката тая посредственост й казвам "чалга"... И вместо храта да се хванат и да играят "хорото" както подобава, то те се отдават на "хляб и зрелища" ..... До кога ли ..! ?!
  • Мария, Наско, посредствеността отдавна е взела връх навсякъде около нас. 😊👍
  • Като се замисля, наистина в България от доста време сме го обърнали на безритъмен чалга панаир .... и все некадърници водят хорото ...
    Поздрави за стиха ! .
  • Пепи, Ели!!! 😊
    Успешна седмица! 👍

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...