Чаша чай
Обичам плътността на
твоята усмивка точно
тогава, когато те съзрях.
С чаровност тиха и блестяща
ти потопи ме в неизживян грях.
Нима е грях да се влюбиш?
Просто заблуждение, може би.
Но крехките маргарити
не крият заблуда на щастливите сълзи.
Натежалият въздух от твоите
картини от тамян спомени ражда,
танцуващи завладяващо и леко,
утоляващи моята жажда.
Топлината на хималайския чай,
обвивайки моето сърце,
връща плътната усмивка,
носена сякаш от хиляди ръце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
... Кара те да се усмихнеш... 