Чаша чай
Обичам плътността на
твоята усмивка точно
тогава, когато те съзрях.
С чаровност тиха и блестяща
ти потопи ме в неизживян грях.
Нима е грях да се влюбиш?
Просто заблуждение, може би.
Но крехките маргарити
не крият заблуда на щастливите сълзи.
Натежалият въздух от твоите
картини от тамян спомени ражда,
танцуващи завладяващо и леко,
утоляващи моята жажда.
Топлината на хималайския чай,
обвивайки моето сърце,
връща плътната усмивка,
носена сякаш от хиляди ръце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хихи Всички права запазени
... Кара те да се усмихнеш... 